Денят на Христовото Разпятие е най-скръбният за християнската общност, единственият, в

Денят на Христовото Разпятие е най-скръбният за християнската общественост, единственият, в който не се прави Света литургия. Няма и Свето Причастие, защото Сам Господ се е принесъл в жертва посредством кръстната гибел на Своя Син.
Тишината изпълва сърцата на вярващите, които поглеждат във вътрешността в себе си, с цел да изпитат съвестта си. Свели глава, те се обръщат към Бога с признателност и примирение към саможертвата на Христос – жертвеният Агнец, който анулира жертвоприношението от Стария завет и установява Евхаристията, като извор на безконечния живот и престояване в Бога.
В България Разпети петък е почивен ден, в който храмовете се изпълват с миряни. Рано сутринта, преди богослужението, наречено Царски Часове, в средата на храма, пред изнесеното на Велики Четвъртък Разпятие, се разполага украсеният с цветя Христов " гроб ". 
В края на службата, свещениците изнасят от олтара плащаницата с везаното изображение на Тялото на Иисус Христос, снето от Кръста. 
След като свещенослужителите се поклонят, идва ред на миряните, които в символ на примирение и смирение минават под плащаницата:
" Това провиране под масата символизира слизането дружно с Господ в гроба – разяснява богословът Александра Карамихалева в изявление за Радио България. – То е нашето умиране за досегашния ни живот в суетност, в занимания с в действителност празни и суетни неща, живот, подбуден от нашия нарцисизъм, горделивост, гневливост, лакомия, злоба и така нататък С колениченето си пред Христовия Кръст, с провирането ни под масата, ние вършим тъкмо това влизане в гроба, умираме за досегашното ни " аз ". От другата страна излизаме възродени, с обет за нов живот в Христа, живот в обич към другите. В новия живот нашият приоритет е Господ Иисус Христос, с неговите заповеди. "
А най-важните Божии заповеди са да обичаме Бога и близък. Това значи всичко, което вършим всеки ден да бъде подбудено от това никого да не нараняваме.  " Всеки човек, който Господ изпраща на нашия житейски път, да си тръгне след срещата с нас по-спокоен, по-радостен и ухилен, по-уверен, че ще се оправи, с по-голяма вяра и с по-голяма религия, че има Бог, че Бог е близо. От нас е единствено на едно " Господи " разстояние и няма от какво да се боим " – акцентира Александра Карамихалева.
Разпънат и прикрепен сред двама разбойници, Спасителят се моли на Своя Отец да елементарни на мъчителите Му и дава върховен образец за любовта към Ближния. В този момент, единият от разбойниците познава Сина Божий и желае амнистия:
" Това е доста мощно обръщение за всички нас, че има вяра, до момента в който сме живи не е късно да се разкаем – отбелязва Александра Карамихалева. – Да признаем Христос като Бог и като Спасител. Да го прославим като подобен и да желаяме амнистия за нашите грехове. Всъщност разбойникът прави голям брой тежки провинения, убийства, кражби, само че с това отношение на тъга и примирение, той осъзнава, че заслужава своето страдалчество и наказване. Вижда също, че Иисус страда, при все това няма никаква виновност, при все това е праведник и това негово просветление в действителност е избавително за него. Много е обнадеждаващо и за всички нас, само че би трябвало да ни прави и извънредно внимателни, когато споделяме за някого, че е виновник. Ние не знаем какъв е той стоешком пред Бога, по какъв начин той същата вечер се разкайва и се моли и дали Бог не му е дал прошка. Това остава прикрито за нас. "
Затова трябва да бъдем извънредно деликатни, даже в мислите си да се стремим да не осъждаме другите, даже когато с очите си виждаме техните провинения. " Вниманието ни би трябвало да е ориентирано към всяко придвижване на нашата душа – дали реагираме по отношение на другите хора с обич ", споделя Александра Карамихалева:
" Всъщност това е нашата мяра – Господ Иисус Христос. Той е единственият наш пример. Във всеки един миг от живота ни би трябвало да се питаме по какъв начин Христос би постъпил на наше място. А Той би постъпил с безусловна обич към всеки човек и към неверния, и към праведния – с амнистия, с благосклонност и благотворителност. Такива би трябвало да бъдем и ние – да се стремим да ставаме с всеки ден по-добри, повече Христови, повече Божии. "  
БНР